Основната цел на Проект ЕнерПлан е да осигури стратегическо ръководство за взимащите решения на местно ниво за създаването на енергийно ефективни общности. Под "общност" в рамките на ЕнерПлан в широкия смисъл ще се разбира квартали, жилищни или търговски зони, смесени градски квартали, градски райони или цели по-малки или големи градове.
Работата в първата подзадача разглежда отделните инструменти за енергийно планиране, но по-важен е фактът, че се оценяват правните рамки и различните подходи и инструменти, водещи до енергийно ефективни общности. Отправна точна на първата подзадача е сравняването и оценката на подходите на страните-участнички в проучването. Това включва съществуващи организационни модели, инструменти за изпълнение и планиране на местните администрации и предприемачи, най-модерните и авангардни до този момент. Това бе постигнато чрез използването на успешни примери за проекти за енергийно планиране на общности в рамките на страните-участнички с акцент върху методите и принципите на планиране, както и стратегии за изпълнение. Изследванията са подкрепени от описание на законодателната и икономическа рамка за градска енергия и политики за климатичните промени в страните-участнички и преглед на прилаганите методи и инструменти за моделиране и симулация на градски и местни енергийни системи.
В началото бе разработена рамка, описваща проектите от различните страни и подпомагаща сравнението и обсъждането на възможността за предаване на добри практики за планирането и осъществяването на енергийно ефективни общности. Това включва и разискването на подходящи показатели за специфичните мащаби на съответния квартал или район, за да се сравнят аспектите от националните изследвания.
Както бе споменато и по-горе, разбирането на общностите включва широка гама от възможни мащаби. Въпреки че най-голямата част от изследванията разглеждат проекти за градско развитие, тук се обсъждат и взаимовръзките със стратегическото планиране в по-широк мащаб (напр. градове или райони) от нивото на политики относно въпроса за вертикално интегриране на целите.
Проучването включва два вида проекти:
Проекти в сферата на енергийното планиране
В тази част на доклада, са подбрани проекти, известни с успеха си в икономията на енергия и намаляване на CO2. Целта на по-голяма част от проектите е да демонстрира как могат да бъдат реализирани амбициозни проекти и да се осъществят труднодостижими цели. Планирането на повечето от проектите е започнало в началото на десетилетието и вече са частично приключили или са в ход. В някои случаи е било извършено само изследване, но вероятността съответния проект да се реализира в бъдеще е голяма. В други случаи икономията на енергия и намаляването на CO2 са само част от цялостната концепция на проекта. Много често става ясно, че основната цел не е икономията на енергия, а процеса на възстановяване или възраждането на даден градски район, който поради различни причини е бил изоставен дълги години. Целта на друг тип проект е изграждането на нови квартали с амбицията за икономия на енергия и доставка на възобновяема енергия. Общото за всеки проект е, че икономията на енергия е един от начините оперативните разходи да се превърнат в инвестиция и по този начин да се допринесе за финансирането на целия процес на изграждане. В същото време на обитателите се дава възможност да живеят в модерни жилища и по този начин районът, който е бил в социално-икономически упадък, ще бъде възстановен.
Изследванията на различните страни са в различни климатични зони. Един от начините да се характеризира климата и неговото влияние върху нуждите от отопление и охлаждане за съответното местоположение е да се използват градусо-дни за отопление до 20°C (стайна температура). Градусо-дните се използват обикновено да определят необходимостта от отопление във връзка с определена базова температура, която в зависимост от стандарта за изолация на сградата може да бъде всяка температура под 20°С. Често базовата температура на сградите с нискоенергийни стандарти е около 10°С, а на пасивните къщи е близо до 0°С заради предимствата на слънчевото и вътрешното отопление, докато стари сгради като тези, които са предмет на нашите проекти, могат да имат базова температура около 18°C . Разликата между базовата и стайната температура се осигурява от вътрешни източници на енергия като осветление, уреди и самите обитатели. Един от начините да се сравни климата в различните изследвания е да се определи необходимостта от отопление при базова температура 20°С, т.е. стандартната стайна температура, която е обща за по-голяма част от развитите страни, като не се отчитат строителните стандарти и вътрешното подаване.
Европейските проекти, са разположени в географски ширини от 47°N до 58°, като местният климат е изключително разнообразен и се променя с географската ширина на даденото място. Проектите в Северна Америка са разположени в Монреал (45°N) и Барстоу (35°N). Един от проектите се намира в Токио (Япония, 36 °N). При сравнение на топлинното натоварване с базовата температура 20°C за отделните местоположения, където градусо-дните се изчисляват въз основа на публикуваните дългосрочни средни стойности на месечните средни температури, се вижда, че топлинното натоварване в Монреал спада към друг (континентален) климат, който е много по-студен през зимата в сравнение с този на европейските проекти.
Проекти в сферата на енергийната ефективност
Описанието на успешни национални практики е в основата на по-нататъшната работа, представена в този доклад. В повечето от страните-участнички бе открита една или повече добри практики за международното сравнение. В практиките са описани основни аспекти се отнасят до енергийната ефективност на различните проекти. Но повечето изследвания преследват много повече от една цел.
